Сдружение "Свети Иван Рилски" отбелязва 114 години от създаването на ВМОРО

114 години от създаването на ВМОРО

На 23 октомври 1893 г. в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е поставено началото на най – ярката българската революционна организация ВМОРО. Нейни основатели са шестима родолюбиви българи Дамян Груев (от с. Смилево, Битолско; коректор в печатницата на Коне Самарджиев), д – р Христо Татарчев (от Ресен; ; медик в Солун), Петър Попарсов (от с. Богомила, Велешко; учител в българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Солун), Христо Батанджиев (от Гюмендже; секретар на Българската митрополия в Солун), Андон Димитров (от с. Айватово, Солунско; учител в българската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в Солун) и Иван Хаджиниколов (от Кукуш; книжар в Солун). Организацията е естествен продължител на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски и редица други български революционери. Сам Дамян Груев заявява: „Мислехме да създадем организация по подобие на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.”. Задачата и е да подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия за да може то да извоюва освобождението си от вековното турско робство и да се обедини със свободните български братя от Княжество България. От друга страна организацията трябва да спре проникването и да даде организиран отпор на сръбската пропаганда целяща да посърби местното българско население и да покори тези изконно български земи. Приемствеността на ВМОРО с БРЦК ясно личи от първия устав на ВМОРО (дело на Петър Попарсов), в чиято основа е залегнал трудът на Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и чак след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи. Сам д-р Хр. Татарчев заявява: „не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България, защото виждахме , че туй ще срещне големи мъчности поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция”, а Дамян Груев определя целта на Организацията по следния начин: „Ние сме българи и всякога работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигането на тази цел”. Формирано е ръководно тяло на организацията – Централен комитет (ЦК). Неговият състав е: д-р Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници. Първото име, което носи организацията е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК). През годините се променя ръководството на организацията (Христо Попкоцев, Христо Матов, Гьорче Петров, Пере Тошев, Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов, Йосиф Кондов, Христо Чернопеев, Петър Чаулев, Тодор Александров, Александър Протогеров, Георги Попхристов, Иван Караджов, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Георги Настев, Иван Михайлов), променя се и името и: Български Македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), Вътрешна Македонска революционна организация (ВМОРО), но целта остава една и съща: освобождение на поробените български земи и обединението на разпокъсаните части на нашето Отечество. Борбата продължава и днес, защото и днес във Вардарска Македония живеят над 1 500 000 българи, а в Егейска Македония техния брой е над 500 000 българи. Борбата ще продължава и в бъдеще, докато не бъде постигната пълна победа над великосърбизма скрит под маската на македонизма, докато не се постигне обединението на българския народ.

Сдружение „Св. Иван Рилски”