08 октомври 2007

140 години от смъртта на Георги Стойков Раковски

По случай 140-тата годишнина от смъртта на идеолога и пръв ръководител на българската национално - освободителна борба Георги Стойков Раковски, Сдружение "Свети Иван Рилски" организира поклонение пред паметта на героя.
Текст на възпоменателния плакат:

Георги Стойков Раковски

"Съби Стойков Попович (останал жив в народната памет с псевдонима си Георги Раковски) е роден през 1821 година в будното възрожденско градче Котел. От това старопланинско селище започва житейския път на един от най-великите синове на майка България. Раковски е първият българин прозрял истинските проблемите пред нашия народ. Той ясно осъзнава нуждата не само от духовно, но и от политическо пробуждане, пробуждане, което да става не само с книга, а и с пистолет в ръка. Раковски от млад участва активно във всички мероприятия и акции, целящи да освободят поробените българи. Заради тези си действия той скита и страда през целия си живот, но нищо и никой до сетния му час не успява да сломи железния му дух и безкрайната му воля да се бори за свободата на поробените си братя. Раковски не става никога гениален поет като Ботев, нито толкова успешен ръководител като Левски, но именно той поставя основата, от която се раждат всички гении на национално - освободителното ни движение. Ако трябва да определим ролята на великия котленец в историята на българското Възраждане можем да кажем, че това е лидерът. Това е човекът, който започва всичко, това е идеологът, теоретикът и практикът на българската национално - освободителна борба. Едва ли има деец от Възраждането запознат с делата на Раковски, който по един или друг начин да не е бил повлиян от него. Та нали именно той направи от Васил Иванов Кунчев - Васил Левски, а от младите и неорганизирани български патриоти първата им военна организация - Първата българска легия? Нали точно Раковски пръв съзря злобата на съседите ни и прозря, че за Освобождението си България може да разчита само на себе си? Нима не бе Раковски първият български историк защитил древната българска история от посегателствата на различни "учени", опитващи се да фантазират и да се изтъкват за сметка на родното ни минало? Не беше ли Раковски тревожния глас, който, където и да се намираше, пишеше за актуалните проблеми на своите сънародници, съветваше ги, увещаваше ги, а понякога ги и заплашваше само и само да се осъзнаят и да поемат по правилния път за спасението на българският народ? Раковски беше будната съвест на цяло едно задрямало общество, общество което той успя да събуди с титаничния си труд и с величавия си, мъдър глас. Той живя само за да възроди България, такава каквато е смятал, че трябва и заслужава да бъде: силна, независима, горда и непобедима. Но не би! В разцвета на силите си Раковски бе покосен от коварна и тежка болест - туберкулозата. И след като почти всичките му другари и приятели го изоставиха, тихо угасна в една вила в покрайнините на Букурещ на 9 октомври 1867 година. Раковски така и не видя своята България - тази България на която отдаде целия си съзнателен живот. Днес ние трябва да си спомним този голям българин и да доведем до край делото му, а именно да превърнем България в силна и независима държава, а не в слугиня на чужди интереси и заложник на политиканстващи мошеници!"

Няма коментари: