130 години от освобождението на Плевен

През пролетта на 1877 г. се сбъдват вековните надежди на българския народ за освобождение от турска власт. На 12 (24) април 1877 г. в Кишинев руският император Александър II обявява война на Османската империя. След като извършват демонстративно настъпление в Северна Добруджа на 15 (27) юни 1877 г. основните руски сили пристъпват към форсиране на р. Дунав. XIV пехотна дивизия командвана от ген. Драгомиров, овладява Свищов и осигурява необходимия за настъплението плацдарм. Действащите руски сили се разделят на три отряда – Източен, Западен, Преден. В първите дни от настъплението основната тежест във войната се пада на Предния отряд, командван от ген. Гурко. Малобройните му части достигат до Стара планина и навлизат в Тракия. Срещу тях обаче настъпва 40 000 – та армия на Сюлейман паша. Целта на турското командване е тази армия да подпомогне обсадения в Плевен Осман паша и съединените турски сили да изтласкат руската армия от Балканите. След успешните боеве на Шипка през август 1877 г. руското командване успява да предотврати турските планове. Но сериозното положение при Плевен остава. Поради мудността на Западния отряд, Осман паша успява да се прехвърли от Видин в Плевен и да го превърне в добре укрепена позиция. На 8 (20) и 18 (30) юли руските войски предприемат две атаки срещу Плевен, но Осман паша успява да ги отблъсне. Руското командване прекратява настъплението си по фронтовете и съсредоточава вниманието си върху Плевен, осъзнавайки, че там ще се реши изхода от войната. На 31 юли (11 септември) 1877 г. руските войски, подпомагани и от румънски части, предприемат третата атака срещу Плевен. Дадени са 15 000 жертви, но и този път Осман паша успява да отблъсне нападението. Руската армия решава да премине към тотална блокада на Плевен, като за командващ обсадата на града е назначен ген. Едуард Тотлебен. Руските сили успяват да отрежат войските на обсадения Осман паша с тила след проведените сражения при Гривица, Горни и Долни Дъбник и Телиш. На 28 ноември (10 декември) 1877 г. Осман паша успява да разбие блокадата, но е разбит. На следващия ден той капитулира и се предава с цялата си войска. След победата руската армия подновява настъплението си и навлиза отново в Южна България. Така падането на Плевен решава изхода от Освободителната война, завършила с възстановяването на българската държава след близо 5 – вековно робство.