Дамe Груев

(1871-1906)

Дамян Йорданов Груев е роден на 19 януари 1971 г. в с. Смилево, Битолско. Образованието си получава в родното си село, в Солунската българска мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий и в Белград. Тук той продължава обучението си във Великата школа, където се сблъсква със сръбската пропаганда. Даме както и други големи българи преди него ( Г. С. Раковски и Васил Левски) разбира за великосръбските амбиции и напуска Белград. Пристига в София и се записва да учи история във Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски”). Прави опит за създаване на организация, която да се бори за освобождението на поробените българи в Македония. Учителства в родното си село и в Прилеп. През 1893 г. започва работа в печатницата на Коне Самарджийски в Солун. На 23 октомври 1893 г. заедно с д-р Хр. Татарчев, А. Димитров, Хр. Батанджиев, П. Попарсов, Ив. Хаджиниколов поставя основите на ВМРО, организация, която и до днес се бори за обединението на българския народ. Даме Груев е избран за пръв касиер на ЦК на ВМРО. През 1894-1895 г. учителства в Щип, където работи съвместно с Апостола на национално освободителното движение на българите в Македония и Одринско Гоце Делчев. Двамата действат активно за разширяване на революционната мрежа в Македония. След това Даме става инспектор на българските училища в Солун и Солунско; учителства в българската класическа гимназия в Битоля и едновременно с това е ръководител на Битолския революционен комитет. Заради революционната си дейност е арестуван, осъден и затворен в Битолския затвор. През 1902 г. е изпратен на заточение в затвора Подрум кале в Мала Азия, но и от тук продължава да ръководи делата на Организацията. Амнистиран е през пролетта на 1903 г. Връща се в Македония и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Председател е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг, където е избран заедно с Б. Сарафов и Ан. Лозанчев за член на Главния щаб на готвеното въстание. Ръководител е на въстанието в Битолски революционен окръг, а след жестокото му погасяване остава сред населението за да го подкрепи морално. Участва активно във възстановяването на Организацията. Отстоява твърдо принципа за централизма. През 1904 г. е председател на Прилепския конгрес на ВМРО в Битолски революционен окръг. По време на Първия общ конгрес на ВМРО (Рилския) проведен през есента на 1905 г. е избран за член на ЦК на Организацията и взима дейно участие в изработването на новите й програмни документи. Помага за координирането на дейността на ВМРО с тази на Българската екзархия и българските дипломатически представители в Македония и Одринско за неутрализирането на сръбската и гръцка пропаганда. През 1906 г. подготвя провеждането на Втори общ конгрес на Организацията. На 23 декември на връх Петлец над с. Русиново, Малешевско, на път за конгреса, четата на Даме е открита и в завързалото се сражение той и войводата Александър Китанов падат убити. Така приключва жизнения път на една от най-светлите личности в българската история, отдала целия си живот в борба за освобождението на поробените българи в Македония и Одринско, борба за обединението на българския народ.

„Ние сме българи и всякога работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигането на тази цел”.

Даме Груев

Поклон пред светлата му памет!

Васил Златарски

(1866 - 1935)

Васил Николов Златарски е роден на 14 ноември 1866 г. в Търново в семейството на Никола Златарчето – виден деец на просветното движение и черковната борба от епохата на Възраждането. Младият Васил Златарски учи в Търново в Петропавловската семинария, а по-късно с помощта на брат си Александър, завършва Петербургаската първа класическа гимназия (1887 г.). Става студент по история в Петербургския университет, където негови преподаватели са В. Василевски и В. Ламански. Тук в него се поражда интереса към историята на Българското Средновековие. През 1893-1895 г. специализира история в Берлин. От 1 октомври 1895 г. е назначен за учител в Първа българска мъжка гимназия в София. Командирован е като лектор по българска история във Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски”). Така започва 40 годишната дейност на Васил Златарски за развитието на българската наука. От 1 септември 1897 г. е редовен доцент, а от 1 януари 1906 г. е редовен професор в Софийския университет. Два пъти е негов ректор (1913-1914 г.; 1924-1925 г.). Член е на редица български и чуждестранни дружества и институции. Научното му дело обхваща над 200 труда, като най – важна е тритомната „История на българската държава през средните векове”. През 1918 г. излиза част I на том I от поредицата, която обхваща българската история до покръстването. II част на том I излиза през 1927 г. и разглежда проблемите на българската история от средата на IX в. до началото на XI в. През 1934 г. излиза том II, където се разглежда историята на българския народ под византийско робство. През 1940 г. излиза и последния III том, в него се разглежда историята на второто българско царство до 1280 г. За съжаление Васил Златарски не успява да завърши своето дело, тъй като на 15 декември 1935 г. умира.

Поклон пред паметта на големия български историк!

Студентско сдружение „Св. Иван Рилски”
http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/

130 години от освобождението на Плевен

През пролетта на 1877 г. се сбъдват вековните надежди на българския народ за освобождение от турска власт. На 12 (24) април 1877 г. в Кишинев руският император Александър II обявява война на Османската империя. След като извършват демонстративно настъпление в Северна Добруджа на 15 (27) юни 1877 г. основните руски сили пристъпват към форсиране на р. Дунав. XIV пехотна дивизия командвана от ген. Драгомиров, овладява Свищов и осигурява необходимия за настъплението плацдарм. Действащите руски сили се разделят на три отряда – Източен, Западен, Преден. В първите дни от настъплението основната тежест във войната се пада на Предния отряд, командван от ген. Гурко. Малобройните му части достигат до Стара планина и навлизат в Тракия. Срещу тях обаче настъпва 40 000 – та армия на Сюлейман паша. Целта на турското командване е тази армия да подпомогне обсадения в Плевен Осман паша и съединените турски сили да изтласкат руската армия от Балканите. След успешните боеве на Шипка през август 1877 г. руското командване успява да предотврати турските планове. Но сериозното положение при Плевен остава. Поради мудността на Западния отряд, Осман паша успява да се прехвърли от Видин в Плевен и да го превърне в добре укрепена позиция. На 8 (20) и 18 (30) юли руските войски предприемат две атаки срещу Плевен, но Осман паша успява да ги отблъсне. Руското командване прекратява настъплението си по фронтовете и съсредоточава вниманието си върху Плевен, осъзнавайки, че там ще се реши изхода от войната. На 31 юли (11 септември) 1877 г. руските войски, подпомагани и от румънски части, предприемат третата атака срещу Плевен. Дадени са 15 000 жертви, но и този път Осман паша успява да отблъсне нападението. Руската армия решава да премине към тотална блокада на Плевен, като за командващ обсадата на града е назначен ген. Едуард Тотлебен. Руските сили успяват да отрежат войските на обсадения Осман паша с тила след проведените сражения при Гривица, Горни и Долни Дъбник и Телиш. На 28 ноември (10 декември) 1877 г. Осман паша успява да разбие блокадата, но е разбит. На следващия ден той капитулира и се предава с цялата си войска. След победата руската армия подновява настъплението си и навлиза отново в Южна България. Така падането на Плевен решава изхода от Освободителната война, завършила с възстановяването на българската държава след близо 5 – вековно робство.

80 години от Скопския студентски процес срещу ММТРО

На 5 декември 1927 г. започва Скопският студентски процес срещу дейци на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация). Пред съда са изправени 20 български студенти главно създатели и ръководители на ММТРО, борещи се да запазят българщината в Македония от асимилаторската политика на сръбските окупационни власти.

Белградска организация на ММТРО през 1936 - 1937 г.

Съдени са: Д. Гюзелов на 24 години от Струмица, завършил философия; Б. Андреев на 24 години от Велес, студент по медицина в Загреб; Щерьо Боздов на 24 години от Крушево, студент по медицина в Белград; Димитър Чкатров на 25 години от Прилеп, студент в Техническия университет в Загреб; Х. Фукаров на 27 години от Прилеп, инженер; П. Х. Панзов на 26 години от Велес, гнимазиален учител в Ипек; К. Вангелов на 25 години от Щип, магистър по аптекарство; Б. Светиев на 24 години от Битоля, студент по медицина в Загреб; К. Караджов на 27 години от Щип, студент в Художествената академия в Загреб; К. Кузманов на 17 години от Прилеп, студент по земеделие в Загреб; М. Чучков на 25 години от Щип, прекъснал образованието си; Г. х. Манов на 23 години от Велес, студент по право в Белград.; Т. Гичев на 23 години от Щип, студент по медицина в Белград; Б. Монев на 23 години от Щип, студент в Техническия институт в Белград; Т. Христов на 23 години от Щип, студент по медицина в Белград; Й. Сапунджиев на 21 години от Скопие, завършил средна театрална школа; Хр. х. Кимов на 25 години от Щип, юрист; Д. Нацев на 25 години от Струмица, пощенски служител; Ив. Шопов на 23 години от Гевгели, завършил занаятчийско училище.

Димитър Гюзелев (1902 – 1945)

На 10 декември 1927 г. завършва Скопският студентски процес срещу ММТРО. Произнесени са присъдите над българските студенти: Д. Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Ив. Шопов на 20 години, Д. Нацев на 15 години, Д. Чкатров на 10 години;

Димитър Чкатров (1902 -1945)

Н. Фукаров, Т. Гичев, Б. Андреев, Щ. Боздов и Б. Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови. Петър х. Панзов, Кирил Вангелов, Георги х. Манев, Христо х. Кимов, Мано Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени. Всички те са осъдени, защото се борят да запазят българския род в Македония от посърбяване, защото служат на своето Отечество майка България. Борят се да запазят жив българския дух в Македония, защото вярват и знаят, че ще дойде момента, в който Македония ще бъде свободна и българите в нея ще се обединят със своите братя от свободните български земи за да могат заедно да постигнат завета на дедите ни – обединението на българското племе в една държава - целокупна България.

Студентско сдружение „Св. Иван Рилски”
http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/