На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой между страните победителки в Първата световна война и България е подписан Ньойския мирен договор. С него Великите сили налагат на Отечеството ни много по - тежък диктат отколкото този в Берлин през 1878 г. На България е забранено да притежава модерни военни технологии, флот, авиация; отменена е задължителната военна служба; сухопътните ни военни сили трябва да са не повече от 33 000 души (20 000 наемна армия, 10 000 жандармерия, 3 000 гранична стража). Наложено ни е да плащаме парични репарации в размер на 2, 25 милиарда франка, които трябва да се изплатят за срок 37 години; на съседите си трябва да плащаме репарации в натура – добитък, въглища, жито. България трябва да издържа 112 000 български войници останали в плен на победителите. Преди да изпълни задълженията си по договора нямаме право да участваме в Обществото на народите (ОН). Това обаче не е достатъчно за Великите сили и те за пореден път разпокъсват България, като откъсват от нейната територия изконно български земи и докарват едно ново и много по – тежко робство за милиони българи. Цяла Добруджа (23 000 кв. км.) населена с над 250 000 българи е дадена на Румъния (според преброяване на населението извършено от румънските власти през 1930 г. в Южна Добруджа броят на българите е 143 209 души; този на българите в Северна Добруджа е над 43 000 /според българска статистика българите са 60 000 души/). Западните покрайнини (Босилеградска и Царибродска околии, и села от Кюстендилска, Трънска и Кулска околии, с обща територия 1 545 кв. км) населени с 54 758 българи (статистика от 1919 г.) са дадени на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХСК). Антантата поема управлението на Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция, която и до днес не дава малцинствени права на българското население там. Вардарска Македония населена с 1 150 000 българи (според турски статистики от 1911 г.) е дадена на СХСК. Егейска Македония (34 000 кв. км.) населена с 329 791 (според статистика от 1913 г., която не включва българо-мохамеданите) е дадена на Гърция. След края на войната в териториалните граници на България пристигат 300 000 бежанци прогонени от домовете си от новите поробители. Във всяка една от откъснатите области новите поробители (сърби, гърци, румънци) налагат система на терор целяща да ликвидира българщината в тези области. Затворени са българските читалища и училища; изгонени са българските свещеници; на местното българско население е забранено да се говори на родния си майчин български език, да пее български народни песни, да тачи своите национални герой и да празнува своите национални празници; в СХСК са променяни окончанията на фамилните имена на българите от – ов, - ев, - ски на сръбското – ич; навсякъде българската интелигенция е системно избивана; хиляди невинни българи минават през сръбските, гръцките и румънски затвори, където са подлагани на нечовешки средновековни изтезания; хиляди други българи намират смъртта си пред дома си, на улицата или сред полето. Единствения начин поробителите да запазят владението си над тези изконно български области е да ликвидират всичко българско в тях. Въпреки всичките зверства, извършени от тях те не успяват.
Българщината във всяка една от тези области успява да се съхрани благодарение на несломимостта на българския дух. И днес във Вардарска Македония живеят над 1 400 000 българи, в Егейска Македония техния брой е над 500 000. В Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Северна Добруджа също живеят хиляди българи. Дори и сега през 21 век те нямат право да изучават родния си език в училище, да заявяват свободно българската си народност, защото това може да им коства дори живота. Нека не забравяме българите откъснати от своето отечество. Нека заедно да се борим за обединението на разпокъсаните части на нашето Отечество, да се борим за обединението на българския народ!
Поклон пред паметта на всички българи станали жертва на сръбските, гръцките и румънски поробители!
Родино моя
Защо си така орисана.
Твойта войска всички надвила,
А ти толкоз много ограбена.
Взеха Западните покрайнини,
взеха и твойта Тракия,
взеха ти го Бялото море
и езерата Македонски.
Стани, стани земльо българска,
разделени чеда събери.
Сите ние живот да дадем
За нашта мила Татковина.
Да забравим вражди кървави,
да прогоним врази български,
да направим нашта Родина
най – богата райска градина.
http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар