Васил Златарски

(1866 - 1935)

Васил Николов Златарски е роден на 14 ноември 1866 г. в Търново в семейството на Никола Златарчето – виден деец на просветното движение и черковната борба от епохата на Възраждането. Младият Васил Златарски учи в Търново в Петропавловската семинария, а по-късно с помощта на брат си Александър, завършва Петербургаската първа класическа гимназия (1887 г.). Става студент по история в Петербургския университет, където негови преподаватели са В. Василевски и В. Ламански. Тук в него се поражда интереса към историята на Българското Средновековие. През 1893-1895 г. специализира история в Берлин. От 1 октомври 1895 г. е назначен за учител в Първа българска мъжка гимназия в София. Командирован е като лектор по българска история във Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски”). Така започва 40 годишната дейност на Васил Златарски за развитието на българската наука. От 1 септември 1897 г. е редовен доцент, а от 1 януари 1906 г. е редовен професор в Софийския университет. Два пъти е негов ректор (1913-1914 г.; 1924-1925 г.). Член е на редица български и чуждестранни дружества и институции. Научното му дело обхваща над 200 труда, като най – важна е тритомната „История на българската държава през средните векове”. През 1918 г. излиза част I на том I от поредицата, която обхваща българската история до покръстването. II част на том I излиза през 1927 г. и разглежда проблемите на българската история от средата на IX в. до началото на XI в. През 1934 г. излиза том II, където се разглежда историята на българския народ под византийско робство. През 1940 г. излиза и последния III том, в него се разглежда историята на второто българско царство до 1280 г. За съжаление Васил Златарски не успява да завърши своето дело, тъй като на 15 декември 1935 г. умира.

Поклон пред паметта на големия български историк!

Студентско сдружение „Св. Иван Рилски”
http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/