29 октомври 2007

Пейо К. Яворов

(1878-1914)

Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. През 1893 г. завършва V класически клас на Пловдивската мъжка гимназия. През 1893-1900 г. работи като телеграфист в Чирпан, Стара Загора, Сливен и др. През 1900 г. е преместен на работа в София. През 1901 г. става постоянен сътрудник на сп. „Мисъл”. През 1901 г. се включва в редиците на ВМОРО. Става един от най-близките хора на Гоце Делчев. През 1902 г. е избран за член - съветник на ВМОК, оглавяван от инж. Хр. Станишев. През февруари 1902 г. става четник в четата на войводата Михаил Чаков. Участва в конгреса на Одрински революционен окръг, проведен в Пловдив през 1902 г. От 6 януари 1903 г. е отново в Македония в четата на Гоце Делчев. През май 1903 г. е четник в четата на Яне Сандански, но поради противоречия с войводата я напуска. От септември 1904 г. е библиотекар, а през 1905 г. става поддиректор на Народната библиотека в София. От 1908 до 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.) е избран за член на Задграничното представителство (ЗП) на Организацията. На 4 септември 1912 г. се венчава за Лора Каравелова. Участва в Балканската война, като войвода на чета на Македоно-одринското опълчение (МОО). Участва в освобождението на Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и е избран за кмет на града (19 октомври 1912 г.). На 24 октомври 1912 г. заедно с М. Чаков, Хр. Чернопеев и Й. Вапцаров участва в освобождаването на град Кавала. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1901 г.), „Безсъници” (1904 г.), „ Подир сенките на облаците” (1910 г.); на драмите „ В полите на Витоша” (1911 г.), „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912 г.), „Жертвата” (1913 г.); на първата „Биография на Гоце Делчев” (1904 г.); на книгата „Хайдушки копнения. Спомени от Македония” (1908 г.). Редактор е на вестниците: „Дело” (1901 г.), „Свобода или смърт” (февруари-май 1903 г.), „Автономия” (лято 1903 г.), „Илинден” (1908 г.). На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора се самоубива, а той прави неуспешен опит за самоубийство, в следствие на което зрението му е силно увредено. На 29 октомври 1914 г. П. К. Яворов слага край на живота си.

Поклон пред светлата му памет!

Сдружение „Св. Иван Рилски”

http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/

Няма коментари: