Пейо К. Яворов

(1878-1914)

Пейо Тотев Крачолов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. През 1893 г. завършва V класически клас на Пловдивската мъжка гимназия. През 1893-1900 г. работи като телеграфист в Чирпан, Стара Загора, Сливен и др. През 1900 г. е преместен на работа в София. През 1901 г. става постоянен сътрудник на сп. „Мисъл”. През 1901 г. се включва в редиците на ВМОРО. Става един от най-близките хора на Гоце Делчев. През 1902 г. е избран за член - съветник на ВМОК, оглавяван от инж. Хр. Станишев. През февруари 1902 г. става четник в четата на войводата Михаил Чаков. Участва в конгреса на Одрински революционен окръг, проведен в Пловдив през 1902 г. От 6 януари 1903 г. е отново в Македония в четата на Гоце Делчев. През май 1903 г. е четник в четата на Яне Сандански, но поради противоречия с войводата я напуска. От септември 1904 г. е библиотекар, а през 1905 г. става поддиректор на Народната библиотека в София. От 1908 до 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.) е избран за член на Задграничното представителство (ЗП) на Организацията. На 4 септември 1912 г. се венчава за Лора Каравелова. Участва в Балканската война, като войвода на чета на Македоно-одринското опълчение (МОО). Участва в освобождението на Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и е избран за кмет на града (19 октомври 1912 г.). На 24 октомври 1912 г. заедно с М. Чаков, Хр. Чернопеев и Й. Вапцаров участва в освобождаването на град Кавала. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1901 г.), „Безсъници” (1904 г.), „ Подир сенките на облаците” (1910 г.); на драмите „ В полите на Витоша” (1911 г.), „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912 г.), „Жертвата” (1913 г.); на първата „Биография на Гоце Делчев” (1904 г.); на книгата „Хайдушки копнения. Спомени от Македония” (1908 г.). Редактор е на вестниците: „Дело” (1901 г.), „Свобода или смърт” (февруари-май 1903 г.), „Автономия” (лято 1903 г.), „Илинден” (1908 г.). На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора се самоубива, а той прави неуспешен опит за самоубийство, в следствие на което зрението му е силно увредено. На 29 октомври 1914 г. П. К. Яворов слага край на живота си.

Поклон пред светлата му памет!

Сдружение „Св. Иван Рилски”

http://sveti.ivanrilski.googlepages.com/

Сдружение "Свети Иван Рилски" отбелязва 114 години от създаването на ВМОРО

114 години от създаването на ВМОРО

На 23 октомври 1893 г. в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е поставено началото на най – ярката българската революционна организация ВМОРО. Нейни основатели са шестима родолюбиви българи Дамян Груев (от с. Смилево, Битолско; коректор в печатницата на Коне Самарджиев), д – р Христо Татарчев (от Ресен; ; медик в Солун), Петър Попарсов (от с. Богомила, Велешко; учител в българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Солун), Христо Батанджиев (от Гюмендже; секретар на Българската митрополия в Солун), Андон Димитров (от с. Айватово, Солунско; учител в българската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в Солун) и Иван Хаджиниколов (от Кукуш; книжар в Солун). Организацията е естествен продължител на БРЦК и на делото на Хр. Ботев, Васил Левски, Г. С. Раковски и редица други български революционери. Сам Дамян Груев заявява: „Мислехме да създадем организация по подобие на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.”. Задачата и е да подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия за да може то да извоюва освобождението си от вековното турско робство и да се обедини със свободните български братя от Княжество България. От друга страна организацията трябва да спре проникването и да даде организиран отпор на сръбската пропаганда целяща да посърби местното българско население и да покори тези изконно български земи. Приемствеността на ВМОРО с БРЦК ясно личи от първия устав на ВМОРО (дело на Петър Попарсов), в чиято основа е залегнал трудът на Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и чак след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи. Сам д-р Хр. Татарчев заявява: „не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България, защото виждахме , че туй ще срещне големи мъчности поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция”, а Дамян Груев определя целта на Организацията по следния начин: „Ние сме българи и всякога работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигането на тази цел”. Формирано е ръководно тяло на организацията – Централен комитет (ЦК). Неговият състав е: д-р Христо Татарчев – председател; Дамян Груев - секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Андон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници. Първото име, което носи организацията е Централен македонски революционен комитет (ЦМРК) или Македонски революционен комитет (МРК). През годините се променя ръководството на организацията (Христо Попкоцев, Христо Матов, Гьорче Петров, Пере Тошев, Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов, Йосиф Кондов, Христо Чернопеев, Петър Чаулев, Тодор Александров, Александър Протогеров, Георги Попхристов, Иван Караджов, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Георги Настев, Иван Михайлов), променя се и името и: Български Македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), Вътрешна Македонска революционна организация (ВМОРО), но целта остава една и съща: освобождение на поробените български земи и обединението на разпокъсаните части на нашето Отечество. Борбата продължава и днес, защото и днес във Вардарска Македония живеят над 1 500 000 българи, а в Егейска Македония техния брой е над 500 000 българи. Борбата ще продължава и в бъдеще, докато не бъде постигната пълна победа над великосърбизма скрит под маската на македонизма, докато не се постигне обединението на българския народ.

Сдружение „Св. Иван Рилски”

140 години от смъртта на Георги Стойков Раковски

По случай 140-тата годишнина от смъртта на идеолога и пръв ръководител на българската национално - освободителна борба Георги Стойков Раковски, Сдружение "Свети Иван Рилски" организира поклонение пред паметта на героя.
Текст на възпоменателния плакат:

Георги Стойков Раковски

"Съби Стойков Попович (останал жив в народната памет с псевдонима си Георги Раковски) е роден през 1821 година в будното възрожденско градче Котел. От това старопланинско селище започва житейския път на един от най-великите синове на майка България. Раковски е първият българин прозрял истинските проблемите пред нашия народ. Той ясно осъзнава нуждата не само от духовно, но и от политическо пробуждане, пробуждане, което да става не само с книга, а и с пистолет в ръка. Раковски от млад участва активно във всички мероприятия и акции, целящи да освободят поробените българи. Заради тези си действия той скита и страда през целия си живот, но нищо и никой до сетния му час не успява да сломи железния му дух и безкрайната му воля да се бори за свободата на поробените си братя. Раковски не става никога гениален поет като Ботев, нито толкова успешен ръководител като Левски, но именно той поставя основата, от която се раждат всички гении на национално - освободителното ни движение. Ако трябва да определим ролята на великия котленец в историята на българското Възраждане можем да кажем, че това е лидерът. Това е човекът, който започва всичко, това е идеологът, теоретикът и практикът на българската национално - освободителна борба. Едва ли има деец от Възраждането запознат с делата на Раковски, който по един или друг начин да не е бил повлиян от него. Та нали именно той направи от Васил Иванов Кунчев - Васил Левски, а от младите и неорганизирани български патриоти първата им военна организация - Първата българска легия? Нали точно Раковски пръв съзря злобата на съседите ни и прозря, че за Освобождението си България може да разчита само на себе си? Нима не бе Раковски първият български историк защитил древната българска история от посегателствата на различни "учени", опитващи се да фантазират и да се изтъкват за сметка на родното ни минало? Не беше ли Раковски тревожния глас, който, където и да се намираше, пишеше за актуалните проблеми на своите сънародници, съветваше ги, увещаваше ги, а понякога ги и заплашваше само и само да се осъзнаят и да поемат по правилния път за спасението на българският народ? Раковски беше будната съвест на цяло едно задрямало общество, общество което той успя да събуди с титаничния си труд и с величавия си, мъдър глас. Той живя само за да възроди България, такава каквато е смятал, че трябва и заслужава да бъде: силна, независима, горда и непобедима. Но не би! В разцвета на силите си Раковски бе покосен от коварна и тежка болест - туберкулозата. И след като почти всичките му другари и приятели го изоставиха, тихо угасна в една вила в покрайнините на Букурещ на 9 октомври 1867 година. Раковски така и не видя своята България - тази България на която отдаде целия си съзнателен живот. Днес ние трябва да си спомним този голям българин и да доведем до край делото му, а именно да превърнем България в силна и независима държава, а не в слугиня на чужди интереси и заложник на политиканстващи мошеници!"

Изложба посветена на Владо Черноземски

Сдружение "Свети Иван Рилски" организира изложба посветена на големия български патриот Владо Черноземски. На 9 октомври 1934 година в град Марсилия с няколко куршума той сложи край на живота на един от най-големите врагове на българщината - сръбският крал Александър Караджорджевич. Убийството е отмъщение на ВМОРО, чийто лидер Иван Михайлов издава присъдата, за всички зверства извършени от сръбския крал и верните му копои над беззащитното българско население във Вардарска Македония и Западните покрайнини.

Текстът на плаката за поклонението на Владо Черноземски:

Владо Черноземски

(1897-1934)

Величко Димитров Керин е роден на 26 октомври 1897 г. в с. Каменица (дн. квартал на Велинград). По време на Първата световна война той служи в автомобилните части на българската армия. През 1922 г. става член на ВМРО и участва в Кюстендилската акция от същата година. Четник е в четата на Иван Бълрьо. Влиза с чети в Македония и води над 15 сражения срещу сръбските окупационни войски, жандармерия и полиция. Хладнокръвен, смел, волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор. По молба на водача на хърватското революционно движение Анте Павлич на 15 юли 1932 г. Владо заминава тайно за Италия. Там е назначен за заместник-началник на усташкия лагер в Боргеторо. След преврата в България на 19 май 1934 г. е обявен за издирване заедно с членовете на ЦК на ВМРО. По това време Владо се намира в усташкия лагер Янка Пуста в Унгария. На 22 септември 1934 г. заминава за Франция под името Петер Келемен. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия той застрелва югославския крал Александър Караджорджевич - радетел на великосръбския шовинизъм, отявлен противник на българщината и един от главните виновници за терора над българите във Вардарска Македония. Татуировката на лявата ръка на Владо: „1924 г. - ВМРО - Свобода или смърт” и съвпадението на пръстовите отпечатъци на Петер Келемен и Величко Димитров доказват българска националност на стрелеца. Българското правителство изтъква, че Владо е български бежанец от Вардарска Македония, където насилието на сръбската власт поражда насилие. Името му обикаля света, чрез големите телеграфни агенции, които го наричат „най – опасния терорист на Европа”, но всъщност Владо Церноземски е борец за свободата на и правата на българите в Македония.

Поклон пред паметта на героя!

Изложба посветена на Балканската война

По случай 95-тата годишнина от Балканската война Сдружение "Свети Иван Рилски" организира изложба, която ще се проведе от 5 до 15 октомври 2007 година в сградата на Ректората на Софийския университет "Свети Климент Охридски" в Южното крило, фоайето на втори етаж. Балканската война е един от върховете в националната ни история, момент в който целият български народ се изправя като един и като същински лъв разкъсва оковите поставени ни от Великите сили и "добронамерените" ни съседи. Балканската война не успява да възстанови справедливостта, но показва на света, че България е жива и сама може да защитава своите интереси въпреки всичко и всекиго. И както написаха някога българските войници: "Въпреки всичко България ще пребъде!".
Изложбата ще бъде официално открита на 5 октомври от 11.00 часа. Каним всички желаещи да посетят изложбата в удобно за тях време и заедно да отдадем почит на героите на България, дали кръвта си за нас и нашата Родина!